Types of medical imaging methods applied in diagnosing Crohn`s disease

Болестта на Крон е описана за пръв път почти едновременно в САЩ и в Германия. Заболяването носи наименованието си от името на своя откривател – д-р Бърил Крон, който пръв го описва през 1932 г. със своите колеги д-р Леон Гинзбург и д-р Гордън Опенхаймер (2). Тя е рядко, тежко и хронично заболяване, което не подлежи на окончателно излекуване и след като бъде диагностицирано, изисква лечение и поддържане през целия живот. Официално е известно като Ileitis terminalis – според терминалната част на илeума – най-често засегнатият фокус. Болестта може да порази различни части от устата до ануса. Накратко казано, по целия храносмилателен тракт. Процесът не е задължително да обхване цялата дължина на дебелото или на тънкото черво, както е при тоталните форми на улцерозен колит, а са налични характеристичните „прескачащи“ лезии с интервали от незасегнато черво помежду им. Най-често е поразено тънкото черво, но в много случаи са налице тъй наречените дистални форми, при които е засегната крайната част на дебелото черво. Тази публикация цели подобряване на осведомеността на пациентите и медицинския персонал относно методите на диагностично-лечебния процес при болестта на Крон като социално значимо заболяване, започвайки от основата на диагностичната верига. Едно от големите предизвикателства е диагностиката на заболяването. Изясняването също е много трудно, защото липсват типични лабораторни, биохимични или имунологични маркери. След начална диференциална диагноза от общопрактикуващ лекар всеки пациент подлежи на доуточнителни ендоскопски, рентгенови и други процедури, целящи да финализират диагнозата: рентгеноскопия, сондово контрастиране на тънкото черво, конвенционалната ендоскопия, капсулна ендоскопия, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс. При установена болест на Крон терапевтичният план се определя от активността, разпространението и еволюцията на болестта.